Баскетболното игрище

След като малкия влезе в училище аз тръгнах към игрището, предполагах, че ще намеря Нейтън там. Трябваше да говоря с него, може би да му се извиня, обвиних него и Лукас за инцидента, но може би аз също бях виновна. Когато стигнах до салона влязох с усмивка, но това което видях ме шокира и застинах на място. Пред мен беше Нейтън, а на връта му беше една от мажуретките, не можех да повярвам на очите си. Тръгнах бързо да се махна от салона, но се блъснах в скамейката и тя изкърца, не се огледах просто изтичах навън опитвайки се да спра сълзите си. Вкрая на краищата Люк се оказа прав.....

След като си тръгнах от къщата на Хейли се прибрах у нас и директно се прибрах в стаята си, пренебрегвайки родителите си. Цяла вечер мислих за това, което стана и се надявах Джейми да се е оправил вече. На сутринта просто влязох в банята, взех душ и тръгнах за училище, без да съм мигнал цяла вечер.
Изкарах няколко часа и след това отидох на тренировки. Естествено безсънието ми се отразяваше зле и се мотаех като муха без глава, но за щастие най- накрая тренировката свърши.
Запътих се към съблекалните, но една от мажуретките дойде при мен и ме забави.
- Кажи Сандра? - попитах, прозявайки се.
- Нищо особено, Нейт...просто се носят слухове, че вече не си същия, откакто тръгна с онази преподавателка...Нали няма да станеш зубър, захарчо? - започна тя, играейки си с косата си.
- Говориш глупости...не съм се променил, просто имам гадже и се надявам да си остане така. - отвърнах.
- Щом не си се променил може да се видим след тренировките в някоя съблекалня...- каза с дяволит тон тя.
- Сандра... Както казах си имам приятелка ...- отвърнах студено, повдигайки рамене.
- Стига Нейт, преди това не ти пречеше, докато беше с Пейтън... А и аз не виждам учителката тук...- настоя тя, увивайки ръце около врата ми.
- Казах стига. - отвърнах и сложих ръце на рамената й, отмествайки я назад.
- Нейт...не ми харесва това, в каквото си се превърнал...прекалено си добър. - въздъхна тя. Повдигнах вежда и тръгнах да казвам нещо, когато чух изкърцване от другия край на салона. Погледнах натам и видях Хейли да бяга навън. О, не...Стига де...
Пуснах сака си и тръгнах след нея. След няколко мига я настигнах. Хванах я за лакътя и я спрях.
- Хей, Хейлс, къде си тръгнала.. Това, което видя не е това, изглежда, мога да обясня! - казах бързо.

Чух Нейтън да вика след мен, след което усетих и ръката му върху своята, отдръпнах се рязко
- Пусни ме, няма нужда да ми обясняваш, всичко свърши. Дойдох само да ти кажа, че няма да ти преча да се виждаш с Джейми, той държи на теб и никога не бих го отделила от теб. Може да го вземеш след училище, най - вероятно ще те търси, беше притеснен - казах и се отдръпнах от него опитвайки се да избягам по - далеч, но най - вече опитвайки се да скрия чувствата си, които ме разкъсваха.

- Стига де, Хейлс..НИЩО не съм правил с нея, просто говорихме...- отвърнах бързо, гледайки я в очите.
- Питай я, не съм я докоснал даже! - допълних и въздъхнах.
- Спокойно, ще го взема и ще го върна по някое време...- отвърнах , гледайки надолу.
- Но не е хубаво да си търсиш причини, за да се разделим, а просто го кажи...- казах след няколко секунди, гледайки в пода...

Той започна да се оправдава и може би беше истина, но напоследък твърде много неща се бяха случили за да му повярвам. Усмихнах се леко, макар и тъжно когато каза, че ще се погрижи за малкия, след което каза, да не си търся оправдания за да се разделим
- Добър съвет, не мислиш ли - попитах на свои ред поглеждайки го в очите, след което си тръгнах. Пропуснах всички часове, но не ме интересуваше, не можех да мисля за уроци сега. Качих се в колата и отидох на единственото спокойно място на което можех да остана сама - плажа.

Джейми обикаляше училището,но не намери никого.Накрая реши да отида в баскетболния салон.Надяваше се Нейтън да е там.
Детето влезе в салона и започна да се оглежда.
Няколко батковци и какички го подминаваха и ме су смееха.Имаше няакакви какички,които много му се радваше.
-Знаете ли къде е Нейт? - попита детето и започна да се оглежда.
Те му посочиха съблекалните.
Детето се затича към съблекалните.
Нейтън стоешеше на една пейка с гръб към него,гол да кръста.Моничето се приближи тихичко и скочи на врата на Нейт,след което се засмя шумно и цялата съблекалния кънтеше от смеха му.

След спора със Хейлс се върнах в салона. Взех си сака и се отправих към съблекалните. Взех си душ и си облякох дънките. Седнах на скамейката, проверявайки телефона си за нещо ново, когато две малки ръчички се увиха около врата ми изотзад, последвани от детски смях.
- Я виж ти...Кое малко човече иска да плаши големите батковци... - засмях се заедно с него, обръщайки се с лице към него.
- Как си дребосък? Много ли закъснях? - попитах го, прегръщайки го и го повдигнах от земята.
- Как мина деня? - допълних, разрошвайки го леко.

Джейми се усмихна и се сгуши в Нейтън.
-Деня ми мина много добре,всичко беше наред,но има един проблем,имам чувството,че мама...тоест Хейли,не е в много добро настроение. - каза детето и го погледна тъжно.
Мъничето се сети за вчера,когато станаха толкова лоши неща и се разтрепери.
-Защо вчера Хейли ви се караше на теб и Люк и защо сутринта не беше вкъщи? - запита детето и го погледна право в очите.

Той започна да ме разпитва, а аз въздъхнах леко, но запазих усмивката си.
- Прав си, Хейлс наистина не е в много добро настроение днес...Просто вчера наистина се уплаши и ще и трябват няколко дена, за да се оправи...Ти уплаши всички ни, мъник. - усмихнах му се, закачайки го по нослето.
- Съжалявам, че толкова често ни чуваше да се караме със чичо ти Лукас...просто имаме някой разногласия и той не ми вярва..- обясних - А Хейлс ни се скара, защото заради нас ти можеше да пострадаш сериозно, а всички много те обичаме. - казах накрая, прегръщайки го по - силно.
- А колкото за сутринта... Може би за известно време няма да идвам там...Спокойно, ще се виждаме, но просто няма да нощувам в къщата. - обясних с леко тъжен тон и го целунах по главата.
- Какво ще кажеш да ме изчакаш да се облека и да отидем някъде на по- забавно място... Където поискаш. - предложих по - ведро.

Джейми слушаше какво му говореше Нейт и малко се натъжи,но не се разплака,а остана както преди - весел.
След като Нейт му каза,че известно време няма да идва вкъщи,Джейми се натъжи още повече.
-Не. - започна детето и се усмихна леко. - Ти ще спиш при мен,мама ще ми даде да си довеждам приятели.
Джейми кимна ободрително,когато Нейт му предложи да го изчака да се облече,след което да отидат някъде на по - забавно място.
Джейми каза,че иска да разгледа салона и тръгна да обикаля,а Нейт остана в съблекалните.Детето разгледа навсякъде,след което видя Нейтън и двамата излязоха от салона.
-Къде отиваме сега? - попита любопитно детето.

» Баскетболното игрище
» Баскетболно игрище