Стаите

- Майра, престани! - скара ми се той. - Скоро ще можеш да говориш. Не си хаби силите.
Охх, все едно слушах някоя лоша лелка или медицинска сестра. Пфу! Направих физиономия. Не можеше ли поне той да е съпричастен!
- Какво ще кажеш да духнем от тук? - засмя се после.
ХА! Де да можех да стана! Вече да съм го направила! Не бях сигурна дали се наслаждава на това, че не можех да говоря, но ако точно в този момент можех, сигурно щях да го напсувам. Чувствах се ужасно и пак взе да ми се доспива. Погледнах Дийн по възможно най-измъчения начин. Не беше нарочно... Просто...
Тряс! Някой влезе с гръм и трясък в стаята...

Нямам ни най-малка представа какво стана. Влезе някакъв човек, после се оказа, че е Реджи, и съвсем се обърках. Говореха нещо за дела, че Дийн бил скочил нарочно в океана и такива глупости. Бях в сънено състояние и не можех да разбера всичко като хората. По едно време само усетих как всички машинки и кабелчета писнаха и изчезнаха. Можеше да виждам размазано, но пак виждах! Зави ми се много жестоко свят. Имах чувството, че летя... С изключение на това, че имаше още чифт ръце около мен. Предположих, че са на Дийн. Надявах се...
Лежах в скута на някого, когато горе-долу бях в събудено състояние. Трети опит...
- Дийн... - успешен!

Когато дойдоха и ми съобщиха,че ще трябва преливане на кръв.Направих си тестове и за радост групите съвпадаха.Веднага се подготвих да и прелея от кръвта си.Цяла нощ стоях до леглото 'и,и за миг не помръднах.Не можех да легна да спя или да оставя,най-важното същество в моя живот само.На сутринта казаха,че вече е извън опасност,но ще трябва да почакаме.Това продължи 1 седмица.Единственото действие което правеше беше да мърда пръстите си.Една сутрин отвори очи и само чух как прошепва:"Дом,помощ!"след което заспа.
Към обяд се събуди.
-Хей,Лиз,как си?-попитах аз,като я целунах по челото.

Тя се изправи и тръгна бавно към врата.Докато вървеше изведнъж струя кръв започна да се стича по ръката й,тя за литна да падне,но аз за щастие успях да я хвана на време.Извиках доктора,след като я прегледа каза,че една седмица,ще остане под наблюдение.За да са по сигурни,че ще се възстанови напълно.
-Виж,какво Елизабет,ако не започнеш да ходиш в правия път,спокойно аз ще те вкарам в него.-ядосано казах аз и се отпуснах на стола си.-Ще те оставя когато ми докажеш,че няма да се дрогирваш и да правиш такива глупости повече,иначе не отговарям за последствията.И ако трябва ще те вкарам в болница за наркомани.Няма да приема факта,че сестра ми си съсипва живота пред очите ми, а аз стоя и мълча без да й кажа нещо.-казах малко по спокойно аз.
-Ще живееш при мен докато,не се възстановиш напълно и не ми докажеш,че можеш да се грижиш за себе си и няма да правиш глупости.И искам да ми обясниш от къде ти дойде на ума да си режеш вените?-попитах аз разтревожено..

-Тогава избирай или да си тръгна или да остана,ако си тръгна няма да има връщане назад.-ядосано и викнах аз и седнах бавно на стола си.-Виж знаеш какво правя за теб и колко компромиси съм правил.От какво съм се отказал.До сега колко сериозни връзки съм имал,....нито една.Защото обръщах повече внимание на теб,нали?.Сега ми гониш.Кажи ми с какво заслужих това твое държание и с какво ми показа,че си доволна от това,че се грижа за теб.Аз пожелах да те отгледам вместо да те пратя в дом за изоставени деца,нали?!Борих се и продължавам да се боря за да ти осигуря добър живот,а ти ми казваш да се махна.А ако реша да си тръгна какво ще правиш,ще работиш или ще станеш пълна развалина!?!Помисли си отивам да си взема едно кафе след 5 минути се връщам.-излязох от стаята и се запътих към кафе машината,когато се върнах седнах на стола си и започнах да отпивам от кафето си.
-Е,Елизабет,реши ли се вече,какво искаш?-казах строго и зачаках отговора й.

Докато вървях към вратата,за да си тръгна чух как Лиз казва да остана.Върнах се и я прегърнах.
-Защо,го правиш,ти не си онова момиче което замина за Карибите,коя е причината да се промениш?Да станеш толкова агресивна,ти си много променена и искам да знам причината за това.-целунах я по челото и седнах на стола хванал ръката 'и.Тя беше обляна в сълзи,отпаднала,едва говореше.Какво и бяха сторили докато беше на тази почивка?Тези въпроси не излизаха от главата ми,не можех да повярвам,че виждам сестра си в такова положение.

-Какво имаш да ми кажеш?-попитах учудено.Тя едва говореше но беше решена да ми каже нещо.Гледах как очите и бавно се насълзяват,как трудно се справя да говори.Тя беше като бита.А и сега трябваше да стой 1 седмица в болницата.Не че не беше уютно,но тя не беше човек който може да стой дълго на легло без да прави нищо.Беше ми тъжно да я гледам как се мъчи,но тя сама си беше виновна.

Точно преди да ми каже нещо тя изпадна в безсъзнание повиках лекарите и те ме помолиха да изляза.През цялото време обикалях,не можех да си намеря място.Какво й се случваше нали беше добре,не можех да търпя това.Докторите казаха,че се е влошила което ме притесни още повече.Първо се скарах с Тейлър,а сега и сестра ми беше зле.Останах сам.Какво щях да правя.Стоях и гледах как Лизи се бори за живота си.Беше ми много трудно да осъзная всичко.На сутринта доктора дойде и каза,че е в съзнание но трябва да си почива.Да де ми само 10 минути да вляза и да я видя.
-Хей,Лизи по-добре ли си?-попитах я с треперещ глас,очите й още бяха насълзени.Тя ми прошепна,че я е страх.-Недей дръж се ще се оправиш и отново ще си на крака.-усмихнах се аз и я целунах по челото.

Когато се събудих видях няколко лекаря висящи над главата ми и обсъждаха.Незнах къде съм, но знаех, че това не моята стая.Огледах се наоколо и не видях никой, стаята беше празна и студена.Усетих една игла да минава през кожата, а в следващия момент отново бях в бесъзнание.Събудих се отново и пред лицето ми беше това на Дом.Усмихнах се с уморена физиономия.
-Дом..-изражението ми бързо се смени, след като огледах стаята.-...какво става?Срах ме е! - казах уплашено аз.
-Дом..аз..дории..не бях....на Карибите! - казах аз и сведох глава.Бях решена да му кажа, когато в стаята влезе един от онези противни лекари и каза, че е време Дом да си ходи.
-Дом..стой при мен! - промърморих, а той ме погледна учудено и тъжно.

Когато се свести тя започна да ми обяснява,че не била на Карибите,когато един лекар влезе и ме помоли да изляза.Тя с мъка и страх в гласа си ме помоли да остана,но нямаше как излязох втренчил се в нея толкова тъжен и в същото време учуден от това което чух от нея.Тя не е била в Карибите а къде тогава.Започнах да се притеснявам.А и докторът ми съобщи още по-тревожни новини.Два дена по-късно вече можеше да се влиза при Лизи без проблем.
-Лизи искам да говорим за нещо важно.-погледнах я студено и остро право в очите.-Ти си бременна,или поне беше защото загуби бебето.Искам обяснение.И не искам да ме лъжеш.Изречеш ли лъжа ме забравяш окончателно.Разбрано.-усетих ,че започвам да се държа все по-студено към Лиз станах от стола и започнах да ходя напред назад докато се разсея и чакам нейното обяснение.