Чакалнята

Заглавие: Re: Чакалнята Пет Мар 11, 2011 11:50 pm

Пристигнахме пред болницата, слязохме от колата, като хванах Пейтън за ръката целунах я по бузата и и казах:
-Спокойно, няма ми нищо и само за да ти докажа, ще се изследвам. -Влязохме и двамата, като седнахме в чакалнята да чакаме, защото имаше доста хора, аз ожаднях и и казах:
-Отивам да взема нещо за пиене, ей сега се връщам. - И изправяйки се след 2 крачки припаднах на земята и останах във безсъзнание.

Заглавие: Re: Чакалнята Пет Мар 11, 2011 11:56 pm

-Джаред!-писъка ми бе толкова силен, че лицата на всички хора в чакалнята се обърнаха към нас.-Донесете носилка!
Когато лекарите отведоха Джаред и им обясних какво става с него, аз останах сама в чакалнята. Не исках да развалям деня на Брук, но щях да откача.
-Кажи, Пи...-гласа и отекна в слушалката-Има ли нещо?
-Да...има нещо на Джаред, моля те ела...ще полудея.
От слушалката гласа на Брук такъв сякаш, че от бързане ще избухне.
-И още нещо, мопже би ще съм също при лекар като пристигнеш...Мисля, че съм бременна...

Заглавие: Re: Чакалнята Съб Мар 12, 2011 12:43 am

По пътя бях със Люк във колата...Той гледаше навън разсеяно, сякаш въобще не беше на тази планета. Загледах се в него за няколко секунди и се засмях. Натиснах леко клаксона и той подскочи и погледна към мен, сякаш бях луда.
- Не са ли ти казвали да използваш предпазни средства? - попитах без да го поглеждам и се засмях.
След около двадесет минути вече бяхме в болницата. Паркирах пред нея и се затичахме навътре... Останалите коли прийждаха след нас и скоро цялата чакалня се напълни... Пи я нямаше, което доста ме притесняваше...Горкичката ми тя.

Заглавие: Re: Чакалнята Съб Мар 12, 2011 12:49 am

През цялото пътуване мислите ми се въртяха около това Пейтън да е бремена и детето да е мое. Вярно, че не използвахме презерватив, но всичко стана много бързо и неочаквано, а и не се ли предполага, че тя пие някакви хапчета? Изведнъж чух клаксона и погледнах Брук, а тя попита дали не са ми казвали да използвам предпазни средства
- За това се иска двама - казах като ехо на мислите си, след малко пристигнахме в болницата и изтичахме вътре, но никъде не виждах Пейтън.

Заглавие: Re: Чакалнята Съб Мар 12, 2011 12:53 am

След като Брук оповести на всички какво се е случило всички изпаднаха в паника. Тръгнаха към колите, а аз изчаках Хейлс. Обясних и каквото казах Брук и тръгнахме да търсим някой, който да гледа Джейми. За щастие намерихме една жена. Казахме й, че ще се върнем утре сутринта и тръгнахме към болницата. Когато пристигнахме имаше доста хора. Намерихме Брук и Люк, но и от Пейтън нямаше следа.
- Къде е тя? - попитах Брук.
- Ще обясни, когато дойде. - отвърна и се огледа отново...очевидно за нея.

Заглавие: Re: Чакалнята Съб Мар 12, 2011 1:00 am

Лекарите вече ми бяха направили изследванията, но не знаех какво бяха открили, все пак ме бяха стабилизирали, но трябваше да си почина. Аз затворих очи да поспя, а те излезнаха извън стаята, и отидоха да съобщят на близките:
-За съжаление, все още технологията не е напреднала до толкова, че да разберем какво му има на момчето, но предполагаме, че е с туберкулоза, стабилизирахме го за момента, утре ще му препишем лекарства и може да си го вземете обратно. А да, относно русото момиче, ако се притеснявате за него то е в кабинетът на доктора, скоро би трябвало да излезне. - Докторите съобщиха "добрите" вести на загрижилите се, и отидоха да се замеат с другите пациенти...

Заглавие: Re: Чакалнята Съб Мар 12, 2011 1:06 am

Моля??Те шегуваха ли се???
- Чакайте малко. - тръгнах след единия лекар. Той се спря и ме погледна въпросително.
- Как така ще ми кажете, че технологиите не са напреднали...та това е Манхатън...Ню Йорк...21 век..това говори ли ви нещо? Че може би не трябва да "предполагате", а да сте сигурни в това. Нищо няма да ви стане, ако направите още няколко теста. Ако е за парите не се безпокойте, ще ви бъде платено всичко необходимо, само не се правете на безпомощен или незаитнересуван. - осъзнах се, че всъщност се карам на лекаря, който ме гледаше малко уплашено.
- Добре, госпожице...обещавам да направя каквото мога. Вие защо не слезете в стола да си вземете чаша кафе? - предложи ми той, очевидно притеснен, че всеки момент ще му се хвърля отгоре.
- Благодаря за усилията, докторе..Надявам се наистина да се постараете! - отвърнах, пренебрегвайки забележката за кафето и се върнах при останалите.

Заглавие: Re: Чакалнята Съб Мар 12, 2011 1:17 am

След малко бяхме в болницата, имаше толкова много хора в чакалнята, с Нейт се промъкнахме стигайки до Брук и Лукас. Нейт попита къде е Пейтън, а Брук каза, че щяла да обясни като се появила. Погледнах Люк, а той сякаш не беше там
- Люк какво става? - попитах, но не получих никаква реакция от негова страна
- Лукас! - казах на по - висок тон и размахах ръка пред лицето му, а той просто ме погледна и ме прегърна в една от неговите мечешки прегръдки.
- Хей какво ти е? - попитах вече страшно притеснена, но преди той да ми отговори доктора се появи и каза някаква диагноза за която не беше сигурен и изчезна, а Брук тръгна след него. Все още прегръщах Люк, но извърнах глава и с срещнах объркания поглед на Нейтън.

Заглавие: Re: Чакалнята Съб Мар 12, 2011 3:21 pm

Влизайки в кабинета на доктора, цялата се тресях от нерви. Бях ли бременна? От кой ли беше? Джаред вероятно щеше да ме остави, ако детето беше от Люк..Дали беше така?
-Здравейте.-поздрави жената, като гледаше една бланка.
-Е?-казах в очакване на резултатите.
-Е, браменна сте...Честито!-при думите на доктора просто замръзнах. ЗНачи щях да ставам майка...
-Извинете, а как мога да разбера кой е бащата?...Стана объркване...
Жената се усмихна и заговори.
-Трябва ни кръв от всички, които предполагате, че са бащата. И спокойно, в последно време случаите на "объркване" са много.
-А веднага може ли да се направят тези тестове?
-Разбира се, сега е точният момент, защото нямаме много други пациенти...

****************************************************
Излизайки от кабинета, вървейки по коридора, който водеше към чакалнята видях Лукас, както и Хейли, както и Нейт и Брук...
-Е, определено съм бременна...Знаете ли нещо за Джаред?-говорех бавно, сякаш в гласа ми липсваше живот.-О, Люк трябва да направим тестове, за да разберем кой е бащата...

Заглавие: Re: Чакалнята Съб Мар 12, 2011 3:57 pm

Люк не каза абсолютно нищо, просто стоеше скрил лице в рамото ми, след малко Пейтън се появи и той се размърда. Погледна я с най - странния поглед който някога бях виждала на лицето му, не разбирах какво точно става докато Пи не каза, че е бременна. И още преди да е казала каквото и да било друго вече знаех какво следва. Но въпреки всичко това ми дойде като гръм от ясно небе, точно той... точно той от всички трябваше да знае колко опасно е да не се предпазва, какво по дяволите си е мислил?

Заглавие: Re: Чакалнята Съб Мар 12, 2011 4:03 pm

Вече беше сутрин, докторите излезнаха и съобщиха:
-За сега Джаред е във добро състояние, за съжаление госпожице (Брук), не успяхме да открием какво е заболяването, този път парите не са от значение, имаме избор, да предпишем хапчета за туберколоза и да се надяваме да се оправи или да го оставим на произвола на съдбата, ваше е решението? Кажете ни какво да правим, и помеждудругото може да влезнете в стаята му, ако има желаещи да го видят.

Заглавие: Re: Чакалнята Съб Мар 12, 2011 4:13 pm

Хейлс се появи, моето спокойствие, макар, че в този момент и тя не успя да ме успокои. "Какво бях направил? Как можех да съм такъв глупак?" Подсъзнанието ми крещеше, но всичко вече беше в миналото и не можех да направя нищо освен да поема отговорност. Хейлс ме затрупа с въпроси на които не отговорих, Пейтън се появи и потвърди, че е бременна, като добави за някакви изследвания за бащинство. Отдръпнах се от Хейлс и отидох при нея
- Да вървим - казах сериозен, след това си спомних нещо
- Хейлс върни се при Джейми, ще се изплаши ако не си там когато се събуди. Нейт не ги оставай сами - казах тръгвайки след Пейтън към лабораторията. Взеха ми кръв и казаха, че резултатите ще са готови след няколко часа и двамата се върнахме в чакалнята. Нямах намерение да мръдна оттук преди да разбера резултата и ако детето беше мое щях да се гръжа за него и да направя правилното.

Заглавие: Re: Чакалнята Съб Мар 12, 2011 9:21 pm

Прекарахме цялата вечер. По някое време Пи се появи и потвърди, че е бременна. Преди да кажа каквото и да е Лукас я "завлече" в лекарският кабинет, очевидно за изследвания. След малко се върнаха. Той продължи да гледа като зомби и седна на един от столовете, а Пи дойде при нас и попита за Джаред. Прегърнах я силно, макар да бях малко мокра от дъжда.
- Джаред ще се оправи. Лекарите все още се съмняват какво му има, но ще се оправи, спокойно. А за бебето...честито. Ще бъдеш страхотна майка, който и да е бащата. - усмихнах й се. Тя кимна и заедно седнахме на диванчето. По някое време дойде онзи лекар от по- рано. Сигурно е получил страхова невроза от мен, защото веднага ме предупреди, че не е до парите и са направили всичко.
- Добре де как може да не сте сигурни в диагнозата... - погледнах го страшно, а той обясни, че всички симптоми водят към това. Въздъхнах раздразнено.
- Добре, предпишете му ги. - отвърнах и погледнах към Пи.
- Вече е добре, искаш ли да идем да го видим? - попитах с усмивка. Тя кимна и двете тръгнахме към стаята му.

Заглавие: Re: Чакалнята Нед Мар 13, 2011 9:29 pm

Стоях в чакалнята, подпрях на една стена, в главата ми беше бъркотия. Задавах си едни и същи глупави въпроси, и се опитвах да измисля какво следва оттук. По едно време Брук и Пейтън изчезнаха предполагах са при Джаред, а аз продължавах да гледах като зомби предполагам, не ми се искаше да се видя от страни. Телефона ми иззвъня и аз вдигнах механично, без дори да поглеждам кой е. Оказа се лабораторията съобщавайки ми, че детето не е мое. Затворих телефона, прибрах го в джоба си и рухнах на най - близкия стол

Заглавие: Re: Чакалнята Нед Мар 13, 2011 10:29 pm

След като излязох от стаята, оставяйки влюбените насаме се върнах в чакалнята. Всички си говориха тихо, а Люк все още гледаше, сякаш не беше на този свят.
- Хей, блонди. - поздравих го с усмивка, сядайки до него и го побутнах леко.
- Някакви новини? - попитах.

Заглавие: Re: Чакалнята Нед Мар 13, 2011 10:40 pm

Дори не забелязах кога Брук се беше появила, усетих само побутването ѝ
- Не. Съм. Аз. - казах накъсано, не бях сигурен дали изобщо ме е разбрала, но в момента мозъкът ми даваше на блок, така че се надявах да ме е разбрала. След това я погледнах
- Кажи ми, че си на хапчета - казах едва не изпадайки в повторен шок, доколкото си спомнях винаги бяхме използвали предпазни мерки, но въпреки това шока от днес ми дойде в повече.

Заглавие: Re: Чакалнята Нед Мар 13, 2011 10:54 pm

Той съобщи, че не е бащата, но явно още го осмисляше.
- Това е страхотно.. - зарадвах се и усмивката ми се разшири - Значи бях права.. - изписках и се облегнах назад. Той ме погледна въпросително, а аз се засмях.
- Нищо, мои си мисли.- обясних и повдигнах рамене. Той се замисли за един кратък миг и ме погледна с ужас в очите.
- Кажи ми, че си на хапчета. - изстреля шокирано, а аз направих физиономия.
- Всъщност исках да поговорим за това...Лукас, бременна съм от теб, сигурно е, и са тризнаци. - казах сериозно, но след няколко секунди се разсмях с глас.
- Луд ли си, разбира се, че съм на хапчета...да не си единственият, с който прекарвам нощите си...Никога не бих позволила да направя такава глупост ... да забременея от някой след една нощ, още повече, че на повечето дори не им помня имената. - казах, напълно сигурна в думите си. Пия си хапчетата редовно!

Заглавие: Re: Чакалнята Нед Мар 13, 2011 11:10 pm

Тя заговори толкова сериозно, че за миг си помислих, че е истина, тогава тя се изсмя гласно, а аз я изгледах бесен
- Не е смешно! - казах изправяйки се и тръгнах към изхода. Бяхме дошли с една кола, но честно казано в този момент изобщо не ми трябваше кола. Исках да вървя да изчезна за да мога да помисля, да мога да осмисля какво се беше случило току - що и най - вече да благодаря на бога, че не се оказа истина.

Заглавие: Re: Чакалнята Нед Мар 13, 2011 11:43 pm

На него явно не му беше до шеги в момента, защото ме изгледа бясно и тръгна към изхода.
- О, хайде де, Люк...- засмях се отново и тръгнах след него. Настигнах го пред болницата...тогава той забави крачка, но продължи да върви.
- Стига де, как може да си помислиш, че ще позволя такова нещо. - продължих весело. - Не бива да се шокираш толкова...Пейтън е тази, която ще ражда при това до преди малко не знаеше от кой е, но го приема доста спокойно. Трябва да вземаш пример от нея. - посъветвах го.

Заглавие: Re: Чакалнята Нед Мар 13, 2011 11:49 pm

Брук ме последва и заговори, как съм си помислил подобно нещо и, че трябвало да го възприемам по - спокойно
- Ти не разбираш нищо! - казах повишавайки леко глас и обръщайки се рязко към нея което едва не причини сблъсък. Обърнах се отново и тръгнах накъдето ми видят очите, дъждът се беше усилил, но бе ми правеше впечатление исках просто да се махна оттам.

Заглавие: Re: Чакалнята Пон Мар 14, 2011 10:48 am

- Лукас... Можеш да си успокоиш нервите, твоето бъдеще си е все така светло и обещаващо. Никой не е бременен от теб и не помрачава деня ти. Пейтън и Джаред ще се женят и ще си имат дете, макар лекарите да мислят, че Джаред има туберколоза, а днес тя има рожден ден, както и Хейлс. Има хора с по- големи проблеми от твоите, така че спри с драмите и параноята си. - ядосах му се. Разбирах, че се е уплашил, но вече всичко се нареждаше перфектно. Какво още искаше.

Заглавие: Re: Чакалнята Пон Мар 14, 2011 2:42 pm

Брук отново започна да изнася някаква лекция, че всичко било наред и да спра да се тревожа, но бях убеден, че си няма и на идея за какво говоря. Слава богу майка ми беше далеч и нямаше да разбере за това, бях на косъм историята да се повтори... Не казах нищо на Брук и просто се обърнах и тръгнах към плажа имах нужда да избистря главата си.

Заглавие: Re: Чакалнята Чет Мар 24, 2011 8:54 am

Стъклената масичка беше на парчета, а главата на Дийн кървеше. Таза картина още се мотаеше в главата ми и не можех да се отърва от нея. Успях да го завлека до колата и го докарах в болницата. Тотално бях дала заето. Слава Богу, имаше свободни доктори и веднага се погрижиха за него. Сега просто си седях и чаках... Едно от най-омразните ми неща... Беше ми скучно, но повече ме беше страх дали Дийн е добре...
По едно време вдигнах глава и допих взетото кафе отпреди малко. Видях една позната фигура да се движи към мен...
- Дийн! - писнах и зарязах кафето. Тръгнах да му се нахвърлям за мечешка прегръдка, но се усетих, че не е добра идея... Е, щеше да си я получи по-късно...

Заглавие: Re: Чакалнята Чет Мар 24, 2011 9:00 am

Докторите повече ми се караха отколкото превързваха. Мразех болници. Не спираха да ми опяват как често съм идвал тук след пиянски истории и само е трябвало да се разправят с мен. Накрая ме пуснаха да си вървя и ми забраниха да пия в следващите 24 часа.
Тръгнах надолу към чакалнята като си залитах из коридора. Видях Майра на един от столовете.
- Дийн! - писна тя и стана.
Май искаше да ме прегърне, но се отказа. Главата направо ме сцепваше и нямах сили да говоря, но успях да се усмихна криво.

» Чакалнята