Къщата на Вероника, Даниел и Нати

Стоях в дома играейки с любимата ми играчка.. Добрата госпожа Матю ми я бе подарила за петия рожден ден.. Не се отделях от нея.. Винаги е привличала вниманието ми.. Малка розова с черни петна.. Обичах да се забавлявам с Сара (играчката) .. Чичкото, който ми търсеше семесйтво влезе в стаята и ме повика по име.. Автоматично се пбърнах към звука.. Видях, че сивкавата му коса бе зализана назад.. Беше с костюм и държеше куфарчето си.. Подаде ми набръчканата си ръка мръщейки повдигайки мустака си.. Не изпусках Сара от ръцете си.. Стисках я здраво не исках да я пусна.. Със свободната си ръка хванах чичкото, а той ме поведе към червената си квадратна кола.. Постави ме на задната седалка закопчавайки ме с купища колани.. Послушно се отпуснах на седалката и затворих очички.. Неусетно започнах да се унасям..

Зелената поляна обрасла с цветя се извисяваше пред планините.. Стиснах Сара в ръчичката си и се затичах към красивото, червено цвете .. Когато тупнах на земята преди да успея да хвана цветето смеха ми се разнесе из цялата поляна.. Сара също се смееше ..
- Хайде, Нати откъсни цветето .. - проговори тя.. Смаях се от това, че проговори.. Очичките ми се разшириха.. Усмивката отново се показа на лицето ми.. Протегнах ръка и хванах цветето прекършвайки крехкото стебълце.. С цветето в едната ръка и със Сара в другата затичах по пътечката, която се появи пред очите ми.. Изведнъж усетих, че Сара вече не е в ръцете ми.. От устничките ми се откъсна ужасен, пронизителен писък.. Обърнах се оглеждайки пътечката докато не видях розовата форма на играчката ми..
- Сара.. - изписках и се затичах към нея с всичка сила.. Когато най-накрая я достигнах тя ми се усмихна топло..
- Благодаря, че ме спаси.. - каза тя звънливо и ми се усмихна с голямата си муцуна..

- Хайде, хлапе събуди се.. Пристигнахме вече.. - чух гласа на чичкото.. Моментално отворих очи и го погледнах любопитно.. Навън беше тъмно.. Стиснах Сара здраво и се втренчих в говорещия глас.. - Слизай, малката.. - измърмори той, а ръцете му се плъзнаха грубо по коланите.. Разкопча ги всичките, а аз палаво скочих от седалката.. Вятъра развя косата ми и погъделичка лицето ми.. Засмях се палаво и хванах господина за ръка.. Когато погледнах в страни окорих очички.. Бяхме застанали ред голяма бяла къща с много прозорци.. Чичкото ме задърпа към вратата.. Когато я стигнахме просто натисна звънеца.. Почакахме около една минутка, когато младо момиче със сини очи ни отвори.. Погледна безразлично дебелия чичко, а после хвърли и един поглед на мен.. По лицето й се изписа лека усмивка..
- Здравей, сладурче.. Сигурно си Нати .. ?? - усмихна се тя и щипна едната ми бузка..

Тъкмо разказвах на Вери какво се е случило тази вечер и пиехме и се позвани на вратата.Тя направи страннен поглед сякаш се е сллучило нещо важно за което аз не трбяваше да разбирам.
- Хайде няма ли да отвориш - казах аз и я побутнах към вратата.
Изражението изведнъж мигновенно се промени.На вратата стояха малко момиченце и адвокатът на татко.
- Здравейте - казах аз и се здрависахме с него.
- Здравей Катрин трябва да подпишеш тук - каза той и ми подаде едни докометни.
Погледнах Вероника с най- лошият ми поглед и тя се смръзи.Взе детето и влязхоа вътре.Разписах се на договора и затворих.
Тръгнах към хола и когато я видях с умивка на лицето до ушите и малкото момиченце се радваше сякаш се намира в рая.
- Какво по дяволите става тук- беше единсвеното което можех да кажа..

Кат ми разказваше за вечерта й.. Стоях отегчено слушайки я .. Отпивах малки глътки от уискито си усмихвайки се безразлично.. На вратата се позвъни.. Не трябваше да дойдат толкова рано.. Бяхме се разбрали за двадесет и три часа.. Кат не трябваше да разбира.. Станах флегматично и отворих вратата.. Този дебелак пък какво правеше тук ?? Погледнах го безразлично, но погледа ми моментално си намери друго занимание.. Малкото момиченце с розова играчка стиснала здраво ръчичката на адвоката..
- Здравей, сладурче.. Сигурно си Нати .. ?? - усмихнах се и щипнах едната й бузка.. Малкото момиченце бе изключително сладка.. Господина ми подаде документите за осиновяване, когато Кат се появи зад нас .. Взех малката докато тя разписваше документите, че дето е на сигурно.. Влязох в хола и положих срамежливата си сестричка в скута ми..
- Много си красива.. - изгуках и целунах челцето й.. Катрин се натресе в хола с объркано изражение.. Въпросът и не ми хареса..
- Това е извънбрачната дъщеря на татко.. Виж колко си приличат.. Има неговите очи.. - ухилих се притискайки я към себе си..

Синеокото момиче взе някакви листове от чичкото продължавайки да ми се усмихва.. Зад нея се появи висока стройна жена с тъмни очи и коса.. Огледах я от глава до пети с невинна усмивка.. Тя обаче не бе толкова очарована.. Погледна синеоката със смръзяващ поглед.. Момичето ме взе и ме отнесе в някаква голяма и шарена стая.. Взе ме в скута си и започна да ми се радва.. Това ми харесваше.. Момичето, което според чичкото се казваше Катрин влезе в стаята объркано и започна да задава въпроси на синеоката.. Тя ме притисна към себе си все едно ме защитаваше от нещо .. Вкопчих се в нея без дори да се замисля.. Бях объркана не знаех какво да кажа и дали изобщо трябва.. След като защитничката ми й обясни че сме сестри погледнах объркано.. Наистина ли бяхме сестри ?? Аз и те двете от едно семейство.. Покгледнах синеочка и й се усмихнах радостно..

Вероника си гушкаше малката и изведнъж отцепи
- Това е извънбрачната дъщеря на татко,виж колко си приличатт по очите особенно - каза тя зарадвана и я погали по меката буска
Както държах листите и чашата с уиски изведнъж истървах всичко.Просто ми се изплъжнаха от ръцете..
- И..звън.. брачн..ат..а. ДЪЩЕРЯ?!?!?!?!?! - изкрещях го и полудях
Как така баща ми щеше да има извънбрачна дъщеря ,но какво подяволите ставаше тук ..
- ВЕРОНИКА МЕЙСЪН , КАКВО СИ МИСЛИШ , ЧЕ ПРАВИШ - крещях й.
Изведнъж се осъзнах малко защото малката заплака.
- Съжелявам ,аз не исках да я разплача - казах и потече една сълза по лицето ми.
Бях съкрошена просто.. незнаех какво да правя

Гледах уплашено притискайки малката към мен.. Катрин се разкрещя като обезумяла.. Опусна чашата и листите продължавайки да крещи.. Нати се сгуши в мен, а по личицето й закапаха сълзички.. Погледнах Кат бясно.. Имах чувството, че всеки момент ще си изпусна нервите.. Тя обаче бързо осъзна грешката си.. По нейното лице също се стече една сълза... Мамка му.. Какво щях да правя с две деца ?? Изправих се и поставих малката на дивана приклякайки пред нея..
- Спокойно миличка.. Това няма да се повтори.. - прошепнах нежно изтривайки сълзите й.. Обърнах се към Катрин .. Погледнах я за кратко след което се хвърлих в прегръдките й..
- Съжалявам скъпа.. Просто и аз научих наскоро.. Няма нищо.. - шепмнех стискайки я здраво..

Катрин се разкрещя .. Сега чувството ми, че не ме харесва се оказа реалност.. Помислих, че ще се спре само с няколко изречения, но тя продължи да крвщи яростно.. Уплаших се... Трябваше ли да си ходя ?? Щяха ли да ме наранят ?? Несъзнателно усетих, че личицето ми е влажно.. Сълзичките ми се стичаха една по една като буен поток.. Сгуших се във Вероника, която се опитваше да ме успокои.. Постави ме на дивана и приклекна пред мен шепнейки ми нежно.. Кимнах вдървено изтривайки сълзите си.. Тя изтича и прегърна Катрин.. Говореха нещо тихо.. не можех да чуя, а може би не исках..
- Трябва ли да се връщам в дома ?? - попитах тхио.. Вероника се извърна към мен с ужасена физиономия.. Поклащайки глава.. Усещаше се, че тя не иска да ме гони.. Че ме обича колкото и странно да звучи..
- Не , миличка.. Ще останеш тук.. С кат не започнахте добре, но всичко ще се оправи.. - каза тя нежно и ми се усмихна.. Кимнах леко все още объркана от всичко случващо се..

Вероника излезна с оправданието ,че не знаеше..
- Нужно ли е да научавам всичко в пооследният момент ? - попитах я аз вече с нормален тон ,защото малката се бе уплашила ,че ще я връщаме в дома.
- Да не би и ти да си бременна или пак си с онзи Даниел ? - попитах я сериозно а след това се обърнах.
Вероника се натъжи и гушна малкото момиче в себе си .
Просто имах чувството ,че ще срутя къщата..Бях толкова ядосана ,че си хванах чантата и палтото и излязох .Качих се в колата и потеглих към вкъщи.Вер ми звънеше но не и дигах..

Какичките говореха кратко време.. Споменаха и някакъв Даниел.. Не знаех кой е, но кака Вероника се натъжи.. Дойде и ме прегърна силно .. Бях уплашена.. Очичките ми се разшириха .. По личицето ми отново се стекоха сълзички.. Вкопчих се в кака, а тя нежно започна да гали косата ми.. Катрин си тръгна.. Изглеждаше ядосана.. Имах чувството, че всичко е заради мен, а може би беше.. Изведнъж чух щракането на копчета.. Бързо, бясно и накъсано.. Извърнах главичка и леко докоснах дисплея на телефона.. Вер хвана ръчичката ми и я допря до устните ми притеснено.. Положи слушалката на ухото си и зачака.. Стояхме така около две минути.. Усещах отчаянието й.. Ставаше нещо, което не разбирах.. Тя ме взе и бавно закрачи по стълбите.. Вървеше бавно, отчаяно.. Влезе в бяла стая и ме положи на разхвърляно легло.. Зави ме с червена завивка, която миришеше на скъп френски парфюм.. Усмихнах се и послушно затворих очички.. Тя целуна челцето ми и просто изчезна..

- Нати.. Нати.. - викаше нечии уплашен глас.. Не виждах ясно .. Беше тъмно и влажно.. Огледах се опитвайки се да открия откъде идва звука.. Забелязах едра жена наподобяваща мама.. Усмихнах се и радостно затичах към нея.. От нищото се спуснаха здрави решетки препречвайки пътя ми към нея..
- Мамо .. - извиках отчаяно протягайки ръце през решетките.. Тя се приближи до мен и докосна ръчичките ми поставяйки нежно устните си върху тях.. Провря сухата си, разранена ръка и погали пуснатата ми косичка..
- Пораснала си миличка.. - прошепна тя усмихвайки се.. От насълзените й очи се отрони една малка сълзица.. Изтрих я бавно поглеждайки загрижено..
- Какво има , мамо ?? Защо плачеш ?? - казах звънко .. Тя поклати несигурно глава, а от устните й се отрони тихо дихание.. Зад нея черен мъж заби нож в гърба й.. Високия й пиосък прониза стаята.. Аз също изпищях..

- Нати, Нати.. Събуди се.. Това е просто кошмар.. - изписка нечии звънлив глас.. Рязко отворих очи и се сгуших в спасителя си.. Не беше мама.. имаше същата нежна кожа, но не беше мама.. Ръцете й ме обгърнах галейки нежно гърба ми.. - Всичко беше само сън.. - повтори тя и се отдели от мен с топла усмивка..
- Тя беше там.. - измърморих напрегнато..
- Спокойно миличка всичко е наред.. - измърмори тя сънено .. Стана пъргаво и влезе в банята.. След като се показа по хавлия влезе в голяма стая с много дрехи.. След пет минутки се върна с дрехи.. Облече ме в моите дрешки и ме смъкна надолу по стълбите.. Даде ми сандвич, които филийки бяха леко запържени .. наядох се и седнах да погледам телевизия докато тя чистеше.. Когато ме повика навън беше мрачно.. Погледнах объркано, а тя просто посочи часовника който показваше 6.30 .. Кимнах спокойно оставяйки да си върши работата..

Нещо пискливо и пронизително развали прекрасния ми сън.. В главата ми се оформи уплашен писък.. Не исках да отварям очи.. Съня ми бе толкова увлекателен.. Копелето на татко обаче се нуждаеше от помощ.. Рязко отворих очи ..
- Дан.. ?? - промълвих, но за жалост той не бе до мен.. Сънено извърнах глава към момиченцето, което пищеше като обезумяло.. Марлоу дотича в стаята скимтейки .. Поклатих спокойно глава, а той скочи в завивките..
- Нати, Нати.. Събуди се.. Това е просто кошмар.. - изписка звънливо.. Тя рязко отвори малките си шоколадови очички и се сгуши в мен.. Малките й ръчички се вкопчиха в мен като менгеме.. Какво ли бе сънувала.. Обгърнах я с ръце галейки нежно гърба й.. - Всичко беше само сън.. - повторих нежно и се отделих от нея с топла усмивка..
- Тя беше там.. - измърмори тя със сладостния си глас.. Коя бе тя ?? Какво се случваше с това дете ?? Нима имаше ужасно детство също като мен.. ??
- Спокойно миличка всичко е наред.. - измърморих сънено .. Наистина имах нужда от сън.. Беше толкова рано сутринта, а вече бях на крака.. Стана пъргаво и влязох в банята.. Тромаво напълних ваната и влязох вътре стараейки се да не се отпускам.. Нямаше да е приятно ако оставех малката твърде дълго сама.. След като се изкъпах покрих тялото си с бяла хавлия и се запътих към гардероба.. Наложи се да избера някой от костюмите за спешни случаи.. Хванах първия комплект и го нахлузих върху чисто новото си бельо.. След пет минутки се върнах облечена.. Огледах се неориентирано и с неохота открих захвърлените детски дрешки по земята.. Подсмихнах се леко и ги взех.. Нахлузих ги върху малката и бавно се затътрих по стълбите.. Слязохме в кухнята и с нежелание разбрах, че хлапето няма да се задоволи с цигара и кафе.. Пуснах кафе машината и извадих необходимите продукти за някаква обикновена закуска.. Сандвич може би ?? Пъргаво напъхах две филийки в тостера опитвайки се да ги направя по-хрупкави.. След пет минути борба с храната успях да направя що годе добър за консумация сандвич.. Дадох го на Нати, а тя лакомо започна да хапва.. Усмихнах се и взех вече готовото кафе от машината.. Отидох в другия край на кухнята и с облекчение запалих една цигара..След като се наядохме я оставих пред телевизора разчиствайки..
- Нати, добре ли си ?? - провикнах се зад нея.. Тя кимна и извърна объркано глава.. Погледна през прозорците, а после и мен.. Ухилих се и приклекнах посочвайки часовника.. тя погледна и ми се усмихна в отговор.. След като приключих с чистенето седнах до нея и заедно гледахме телевизия докато не започнахме да се унасяме.. Когато осъзнах, че съм проспала половината скучен филм я сръчках .. Тя отвори очички и сънено ги разтърка.. Подсмихнах се и я взех на ръце.. Тя вече имаше своя стая така, че просто я оставих малкото й легълце.. Побързах и неусетно се отправих към моята стая просвайки се на леглото.. Моментално се унесох в поредния прекрасен сън..

След като минаха няколко дена осъзнах грешката която бях направила с лошото ми държание към... малката ми сестра... и реших да и се извиня подобаващо както на нея ,така и на Вери.Запалих колата и тръгнах към къщата й .Паркирах колата отпред и влязох вътре.Беше ми гузно и извиках
-Верии ,Нати - след това влязох към хола.
Вероника явно беше на училище- като да не повярваш- а малката си играеше с една играчка.Когато ме видя тя се стресна а аз отидох до нея .
- Съжелявам ,че така се запознахме сладурче не беше правилно - казах и я погалих по бузката.- Аз съм Катрин - допълних и се усмихнах.
Обърнах се а зад мен стоеше непозната млада жена.
- Здравейте,Вие трябва да сте гледачката на малката нали - попитах я
- Да - отговори любезно момичето
- Нещо против да я изведа някаде -казах и се усмихнах - Аз съм и сестра.
- Ами както решите - отговори ми тя и се обърна да оправи разсипаните неща от Нати

След като кака се върна от работата си ме изведе в парка.. Забавлявахме се или поне аз.. личеше си, че малките деца са й слабост, но тук определено нямаше особено много деца.. Надявах се скоро да имам приятели.. Когато се прибрахме пред вратата ни чакаше закръглена жена с черна права коса и очила.. Изглеждаше странно.. И все пак беше миловидна.. Кака я изгледа с погнуса, но след това се усмихна..
- Детегледачката нали ?? - попитат тя повдигайки лявата си вежда.. Втренчих се в жената и нежно исписах лека усмивка на лицет си.. След като поговориха кака ме целуна и ни остави сами вкъщи.. Трябвало да изведе кученцето.. Тък имах много играчки така, че нищо не ми липсваше.. Просто седнах и се заиграх.. Цветовете формите.. Жената се шредстави катоМелиса и започна да играе с мен..
- Аз съм Кумчо Вълчо.. - каза тя с предторен глас насочвайки играчката към мен.. Смеха ни се разнесе из цялата стая.. Изведнъж в къщата влезе някой.. Провикна се и веднага познах гласа на Катрин.. Сгуших се в Мелиса,а тя ме погледна странно.. Проведоха някакъв диалог.. Кат се държеше доста мило с мен.. Почваше да ме харесва.. Сладка усмивка грейна на лицето ми..
- Къде ще ходим ?? - попитах пискливо.. Навън беше студено и тъмно и все пак знаех, че ще съм облечена добре преди да изляза..

Казах на детегледачката да си тръгва ,защото Нати щеше да прекара остатъка от деня с мен.На личицето й грейна усмивка.
- Къде ще ходим - попита ме тя с нежното си глъсче.
- Кадето кажеш миличка - Казах и я помилвах по главата.- Ако искаш ще отидем да ти купим нови дрешки и много нови играчки какво ще кажеш - казах и се усмихнах.
Тя не беше много хубаво облечена а вън беше хладно.
- Но първо ще трябва да те облечем - казах й и я взех от дивана.Тръгнахме към стаята й и я облякох според времето .След това слязохме доло и се качихме в колата.
- Е миличка къде отиваме първо ? - попитах я и й сложих колана

Тя ме взе от дивана и бавно тръгна към втория етаж.. ихите й ритмино стъпки се чуваха много ясно в цялата тишина.. Качихме се в новата ми стая и ме преоблече с нещо по-дебело.. Можех и сама, но явно никой не го знаеше.. Помъкна ме към колата и когато влязохме просто ме попита накъде..
- Не знам .. - отвърнах простичко, а бузките ми пламнаха.. Погледнах през прозореца.. Не знаех какво да й кажа.. Имах дрехи .. Кака Ника ме беше обзавела напълно.. Имаше си и своите пропуски и все пак.. Тя се грижеше за мен.. Бях й благодарна.. Не ме оставяше често сама което беше хубаво..
- Ти кажи.. - ухилих се и отново извърнах поглед към нея..

Днес беше почивен ден и както винаги спях до късно,но днес станах в 6 часа.Опитах да заспя отново,но не успях и реших да направя закуска.Сложих я на поднос и я занесох в стаята на Вер.За щастие Вероника беше заспала дълбоко и не се събуди.След като свърших това направих закуска и малката Нати.Сложих и нея на поднос и също я занесох в стаята и.После се преоблякох и излязох да потичам.След като се върнах Вер беше станала.
-Здравей,поспаланке!-казах аз и се засмях

Силна светлина прогаряща цялото ми тяло разтърси съня ми.. Отворих рязко очи и осъзнах, че слънцето грее силно. Огледах се сънено търсейки телефона си.. Беше шестнадесет часа след обяд .. Станах паникьосано и несъзнателно бутнах нещо, което за мой късмет не се счупи.. Беше закуска, но аз определено нямаше да ям.. Нати беше важния ми приоритет.. Изтичах надолу по стълбите. Надявах се оскъдното ми облекло да не я притесни.. И все пак едва ли къс потник и боксерки биха притеснили някого било то и малко дете. Когато слязох обаче не видях Нати нито детегледачката.. Там най-небрежно си стоеше Дан.
- Ъм.. Здрасти .. - казах неловко.. Без да му обръщам внимание тръгнах към кухнята и по най-бързия начин включих кафе-машината ..
- Знаеш ли къде е малката ?? С Мелиса ли е ?? - попитах видимо притеснено..

-Ами всъщност незнам.Излязох към 10,а тя още спеше и сега се прибирам.-казах аз задъхан.Явно съм пропуснал някой неща.Коя ли беше Мелиса?Е явно щях да разбера скоро.-Да те попитам,каква ти се пада малката?-допълних все още задъхан,но скоро се успокоих и можех да говоря нормално.Като огледах стаята,тя ми се стори по-разхвърлена отколкото сутринта или прсто съм бил сънен и не съм забелязал.

Погледнах го загрижено.. Имаше вид на човек, който е бил прегазен от влак.. Какво ли беше правил .. Дали тренираше нещо ?? Определено не беше онова хилаво хлапе, което помнех от преди години..
- Нати е моя сестра.. Дъщеря на татко, който очевидно е кръшкал.. - засмях се.. Пронизителното пищене на кафе-машината ме върна към реалността.. Лениво взех чашата си и огледах стаята обстойно търсейки кутийката ми с цигари.. Къде за бога я бях сложила този път ?? Продължих да стрелкам погледи на различно страни докато накрая не се обърнах към Дан.. Не знаех дали още пуши и все пак трябваше да питам..
- Имаш ли цигари в теб ?? Моите са някъде.. ъм някъде тук .. - подсмихнах се и посочих кочината в хола.. Мелиса трябваше да разчиства след малката.. Иначе определено й плащах за нищо..

-Отказах цигарите.Ако търсиш твоите,те са ето там.-Казах аз и посочих една малка бяла кутийка в края на масата затисната под някакви списания.Наистина в тази стая беше прекалено разхвърлено и затова започнах да подреждам.За около 10 минути стаята блесна,а Вер ме гледаше с отворена уста.
-Какво?-попитах

Когато каза, че не пуши разочарованието се показа на лицето ми.. Щях да си остана без цигари за деня. Когато аз не пушех, той отказваше да ги спре, а сега просто беше обратното.. Сега аз бях лошото момиче, а той доброто момче. Той посочи купчина списания и заяви, че цигарите са там.. Скокнах като уплашена сърна на там. Съзрях бялата кутийка със лилави фигурки и с облекчение взех една от изрядно подредените, тънки цигари.. За щастие запалката беше на масата. Преди да запаля Дан започна да подрежда.. Зяпнах с отворена уста. Той подреждаше !! Боже господи та това си беше рекорд.. След десетина минути всичко блесна.. Той зададе най-тъпия въпрос.. Именно "Какво ?"
- В какво си се превърнал.. - измърморих, но не прозвуча като въпрос, по-скоро като факт. Запалих цигарата си поклащайки глава. Отпих от хладкото кафе и отново дръпнах от цигарата си..

-Ами предполагам това е новото ми аз.Хей понякога и аз трябва да съм добър.Междудругото ейсега се връщам.-казах набързо и отидох да се преоблека.Сложих се една бяла тениска и дънки,а след това се върнах при Вер.-Още нещо:Не мислиш ли,че е време да се облечеш,въпреки,че и така ми харесваш.-казах и се засмях лукаво.Наистина така ми харесваше Вер,но ако не се облечеше скоро можеше и да и се случи нещо.

- "Това е новото ми аз" - изимитирах го с лигаво гласче.. Това момче не се чуваше.. Той и ново аз беше съвсем различен човек.. Не беше моя Дан, беше чуждия и покорен Даниел Смит.. Изпуфтях и вдишах от тютюневия дим за пореден път.. Той измърмори нещо, изобщо не го слушах бях твърде замислена.. Изведнъж просто тръгна на някъде.. Тъкмо приключвах с така наречената ми "закуска", когато той се върна облечен с бяла тениска и дънки.. Препоръча ми да се облека..
- Аха.. Може би ще се преоблека.. Сега закусвам.. - ухилих се и доизпих останалото от кафето си на екс.. За жалост от цигарата ми нямаше и помен..
- Вкъщи е топло мога да си стоя така и цял ден.. - намигнах му..

-Ако сега закусваш,кой знае кога ще вечеряш.Хайде,преоблечи се и ще излезем на разходка.-казах аз и отидох да си направя сандвич.Отворих шкафа, в който бяха приборите,но така и не ги намерих.През това време Вероника още "закусваше"-Междудругото,ако ще живеем заедно трябва да пренаредим къщата.Днес сутринта си правих сандвич и ножовете бяха тук,а сега ги няма.Идеи?

Стоях отегчено гледайки шибаната физиономия на Дан.. Обичах го нямаше спор и все пак той се държеше като майка ми.. Каква досада.. Като не му харесва къщата да отиде на хотел.. Не може ли да разбере, че не мога да уча, работя е добре не работех кой знае какво .. от време на време ходех на снимки като модл и само това и все пак не беше лесно да правя всичко това и на всичкото отгоре да се грижа за копелето на баща ми..
- Виж пренареждай си шибаната къща както искаш.. Само не ме занимавай.. Щом си решил да ставаш чистач давай.. Не ме интересува.. Подреждам къщата когато мога .. Онзи ден чистих.. не мога да правя всичко едновременно .. - казах раздразнено и се качих нагоре по стълбите.. Преоблякох се в първото което хванах и старателно измих зъбите си като вложих малко повечко сила от необходимото.. Оправих леглото си и слязох долу пред телевизора без да казвам нищо.. Ивадих телефона си от джоба и набрах номера на Мелиса..
- Натали с теб ли е ?? - измърморих още преди да е казала "ало"..
- Да госпожо.. - измънка тя притеснено..
- Слуша тогава .. Щом ще разхвърляте с хлапето ще чистиш.. Тя не прави много боклук и все пак.. - изръмжах бясно и затворих телефона.. Надявах се да е разбрала намека.. Или чисти или изхвърча..

Взех Нати и тръгнах към изхода.. Джей също се изправи и започна да залита.. Пълна скръб.. Добре, че не му позволих да кара.. Нямаше да завърши особено благополучно.. Веднага щом излязох навън усетих студения вятър.. Несъзнателно притиснах Нати по-силно към мен.. Стигнахме пред колата.. Той ми подаде ключовете съвсем небрежно, което ме учуди.. Не очаквах да го направи.. Повечето не позволяваха да им се пипат колите, но какво исках от пияница.. Помогнах му да се качи в колата на задната седалка.. Беше добре да се разпростира далеч от Натали.. Малката поставих на предната седалка закопчавайки я с всички видове колани.. Бавно запалих колата без да напрягам двигателя особено много, но когато излязохме на същинския път вдигнах над сто и тридесет километра.. Това определено си беше наказуемо, но мен не ме интересуваше.. Мразех да карам бавно.. След като свих по малката алея стигнах й дома ми.. Паркирах колата в гаража и плахо излязох.. Помогнах на Джей да излезе, а след това взех спящото дете в ръцете си..
- Хайде.. Сега ще те заведа в стаята ти.. - измънках и го хванах за ръката повеждайки го към хола ..

» Вероника Мейсън
» Къщата на Джейкъб Блек
» Къщата на Изабела