Ресторантът на първият етаж

Джейми започна да подскача и да си пее, да ме гушка и целува, а аз се засмях. Радвах се, че новината го зарадва толкова много, но след малко придоби замислено изражение и каза, че имаме проблем. Вдигнах го и се приближих до него за да ми каже на ухо какъв е проблема когато го чух се замислих и малко намръщих, но се постарах да не ме види.
- Извини ни за малко - казах на Нейтън и както малкия беше в ръцете ми излязох от ресторанта и седнах на диванчето във фоайето, сложих Джейми в скута си и го погледнах в очите
- Зная колко много харесваш Нейтън и зная, че искаш истинско семейство, но нещата не са толкова лесни миличък. Нейтън винаги ще бъде част от живота ти, но в момента не можем да очакваме да поеме отговорност като бащинството. Той е твърде млад, очаква го колеж и баскетболна кариера. Но най - важното е, че понякога любовта не е достатъчна особено когато става въпрос за създаване на семейство. - казах прегръщайки го и подпирайки брадичка на главата му
- Може би някой ден той наистина ще стане твой баща, само времето ще покаже - допълних целувайки главичката му.

- Но аз съм различна от другите, за мен мечтите са много по различни, аз те обичам и не съжалявам дори за една секунда, че те имам - казах, мило, но той продължи да плаче каза, че на иска да пречи на мечтите ми и избяга обратно към ресторанта
- Джейми .... - извиках след него, но той вече се беше мушнал вътре. Въздъхнах тежко, прокарах пръсти през косата си след което ги сложих пред очите си, поех си въздух и се изправих. С бавна крачка влязох в ресторанта и се огледах за малкия, скоро го видях в прегръдките на Нейтън при което тъга и гняв ме обзеха. Тъга, заради случилото се с Нейтън и гняв, че не послушах Люк и по този начин нараних сина си. Джейми беше страдал предостатъчно не исках да страда повече, а точно това направих...

Отидох при Нейтън и малкия
- Джейми - джам - казах със спокоен глас, той ме погледна после погледна и Нейтън и избяга. Тръгнахме бързо след него, но той се скри в една тоалетна, Нейтън предложи той да говори с него и аз кимнах. Той почука на вратата и показа глава, след което влезе, а аз седнах отпред облягайки глава на стената и чакайки търпеливо какво ще се случи. Сърцето ми биеше като лудо, а стомахът ми се беше свил, но трябваше да бъда търпелива

Двамата постояха в тоалетната известно време и аз бях започнала да се отчайвам когато вратата най - накрая се отвори и те излязоха хванати за ръка. Малкия изтича при мен и ме прегърна, а аз на свой ред го притиснах към себе си, целунах го по главичката
- Благодаря - казах на Нейтън само с устни и леко му се усмихнах. Все още се чувствах неудобно от близостта му, едновременно да бъде толкова близо до мен, да усещам аромата на парфюма му, да виждам усмивката му и същевременно да си спомням, че не е мой и как ме нарани. Беше мъчително, но трябваше да се държа заради Джейми, мъника наистина много се бе привързал към него и го възприемаше за свой баща, така че не можех, нямах правото да го разделям от него колкото и болка да ми коства това. Изправих се и тримата се върнахме в ресторанта, Джейми видя няколко деца от класа си с които явно беше в добри отношения и отиде да танцува с тях, а аз се отправих към масата с напитките за чаша пунш.

Налях си пунш и тръгнах да отпивам когато чух гласа на Нейтън зад себе си, преглътнах и се обърнах към него.
- Мисля, че са го били и малтретирали - казах тъжно гледайки как мъника се забавлява
- Вече няма да успеят да го наранят, отсега нататък той ще расте щастлив и заобиколен от любов както е редно - казах и се усмихнах нежно
- Нейтън / Хейли - казахме едновременно и се засмяхме, той каза да говоря първа
- Той държи на теб наистина много - започнах аз все още гледайки малкия
- Обещай ми, че каквото и да се случи с нас, никога няма да го разочароваш и изоставиш, страдал е прекалено много, моля те. - казах, но този път допуснах грешката да го погледна в очите... Сърцето ми се сви, стомахът ми се преобърна и сякаш хиляди пеперуди запърхаха в него, това се случваше всеки път когато го погледнех и въпреки всичко той все още ми действаше по същия начин както първият път когато го видях. Всъщност когато видях онзи Нейтън в който се влюбих, онзи различния, не играча, баскетболиста Нейтън, а онзи мил и внимателен Нейтън

Той обеща и се усмихна леко, а моите очи останаха в плен на неговите. Не можех да помръдна, не можех да отместя поглед, бях като омагьосана. Нейтън се опита да ми обясни отново за случката в салона
- Вярвам ти просто..... - замлъкнах не бях сигурна как точно да го обясня, беше ми трудно да повярвам, че съм му достатъчна, че една обикновена учителка като мен ще му е достатъчна, че няма да търси в другите момичета това което аз не мога да му дам. Може би просто не разбирах защо ме обича, ако наистина ме обичаше...

Дали беше прав? Дали наистина си търсех оправдания? Но той не ми остави време да се замисля над тези въпроси тъй като прекъсна мислите ми с целувка. Лека, нежна и кратка целувка, но беше достатъчна, за да ми се подкосят краката, сърцето ми да забие като крила на колибри
- Не биваше да го правиш Нейтън ... - прошепнах тихо докато повдигнах бритона си с ръка, той отвърна, че го е искал, погледнах го въздъхнах и се хвърлих на врата му обгръщайки шията му с ръце и сливайки устните ни в дълга и страстна целувка.

Той ме притегли към себе си, а аз се притиснах близо до него. Чувствах се сякаш близостта ни не е достатъчна, сякаш бяхме разделени с години, а не няколко дни и сега искахме да наваксаме. Продължихме целувката още известно време, но накрая трябваше да се разделим за да си поемем дъх. Огледах се набързо Джейми все още беше със връстниците си и изглежда се забавляваше, което наистина ме успокои след което отново погледнах Нейт
- Хмм казах ли ти, че изглеждаш страхотно? - попитах небрежно и леко се усмихнах.