Karen's cafe

Серена каза аз да избера мястото и знаех перфектното. Не бях официално облечена, че да отидем в някой скъп ресторант, но това място беше страхотно и беше като вкъщи. Влязохме в кафето и се настанихме на една маса, поздравих Деб, тя пое кафето след като майката на Люк замина. Сервитьорката дойде след малко донасяйки ни менютата
- Здравей Сам - поздравих аз
- Хей Хейлс, как си? - поздрави тя приятелски
- Идеално, за мен както обикновено - казах аз и си свалих якето докато Серена си поръчваше.
- Е, как е Нейт? - попитах, от някъде трябваше да започна разговора, а истината е, че не го бях виждала от няколко седмици

- Да, кафето е на майката на Люк, израснала съм тук - свих рамене оглеждайки мястото
- Ти няма ли да си поръчаш нещо за хапване? - попитах любопитно
- Наистина се радвам, че е щастлив заслужава го, Нейт е страхотно момче - усмихнах се при хубавите спомени които имах с него
- Дийн, Дийн Уинчестер, свястно момче, но не е от популярните, поне засега - отговорих на въпроса ѝ.

След малко омлета ми дойде заедно с голяма чаша портокалов сок и чаша кафе, както и поръчката на Серена, Сам се отдалечи и тогава момичето срещу мен, каза, че Дий и е брат, а аз я погледнах учудено
- Не знаех за това, истината е, че с него днес се запознахме и му обещах да му помагам с уроците, каза, че има проблеми с психологията, а му предстоят контролни - свих рамене и отхапах от омлета
- Доведен брат значи... - казах след като сдъвках

- Ами, хмм, израснали сме заедно, Люк, Нейт и аз, често оставах у тях да пренощувам, баща му винаги ме е харесвал, сякаш аз съм дъщерята която той никога не е имал. Един ден на родителите ни им хрумнали, че ще е хубаво да се оженим, според Капитана аз съм щяла да окажа добро влияние на Нейт - свих рамене
- По това време между нас прехвърчаха искри, беше ни хубаво заедно, това е - казах съвсем простичко. Истината беше, че с Нейт никога не протестирахме срещу този брак, а когато пораснахме и вече не искахме едно и също просто се разделихме, без кавги и родителите ни го приеха или поне така мисля.

Не бях сигурна, какво точно очакваше да чуе, но май до някъде това което чу я задоволи. Но следващия ѝ въпрос малко ме сепна, но я разбирах, аз бях бившата, а никое момиче не иска да се съревновава с момичетата преди.
- Ммм, да всъщност бяхме си първите - казах по тихо, не бях от хората които говорят за интимния си живот, но ако това щеше да я успокои, че няма нищо между мен и Нейт вече, щях да го направя

- Иу, иу, иу, не, не няма подобни отношение Люк е по - скоро мой брат. - този път аз разтърсих глава при мисълта за Лукас и мен по начинът както беше между Нейт и мен.
- Не, с Люк винаги ще сме само най - добри приятели - казах напълно сигурна в това.
- А вие с Нейт как се запознахте? Ако не е проблем да попитам разбира се - казах аз и отхапах ново парче от омлета.

Това което каза ме изненада малко, наистина не го очаквах, но ми стана приятно
- Приятелки - усмихнах се в отговор и поех ръката ѝ. След което отпих от кафето
- Разкажи ми нещо за себе си - помолих аз, искаше ми се да я поопозная предполагах, че щом Нейт се е влюбил в нея трябва да има нещо специално

- Хмм, защо не се разбирате с Дийн? Не ме разбирай погрешно, но той е твой брат, по - голям, ако не се лъжа. Та той не е виновен за това което се е случило между родителите ти, защо не сте опитали да се опознаете? - попитах замисляйки се за своя живот. Аз съм единствено дете и допуснах Люк до себе си,да заеме мястото на мой брат, не мога да си представя да имах брат и никога да не се опитам да се сближа с него.

- Може би е време да го направите - казах с усмивка, отпих от портокаловия си сок, след което отговорих на въпроса ѝ
- Преди Каран да замине идвах всеки ден, дори работех тук, но сега идвам по - рядко. Предполагам защото не ми се иска да се засека с Нейтън или Дан - свих рамене, поглеждайки към бара където беше Деб. Нямах нищо против нея, както и Люк, но определено не обичах срещите със синът ѝ и мъжът ѝ....

- Не, няма такова нещо, бях всъщност тъкмо се бях разделила с Дийн и бях тръгнала към вкъщи - свих рамене
- Но, беше хубаво да дойда тук отдавна не бях идвала. А и се радвам, че имахме възможност да си поговорим, надявам се това да ти е помогнало - усмихнах се приятелски и допих кафето си.

- Радвам се наистина, ти също не си каквато те мислех - казах с усмивка и допих сока
- Виж, не го познавам отдавна истината е, че днес се запознахме, но прекарах почти целия следобед с него и ми се стори много интересен и спокоен човек. Обеща, че ще се старае с уроците и аз му вярвам - свих рамене
- Знаеш ли мисля, че двамата може би си приличате повече отколкото предполагаш и може би ако си позволите да се опознаете току виж сте станали приятели.