Къщата на Доминик Торето

Гост

Погледнах към момичето и се усмихнах мило.
-Аз завърших преди три - четири години,все още нямам работа,но мисля да е нещо свързано с фотографията или рисуването,защото много обичам да снимам и да рисувам...е също така обичам и да пея,от малка свиря на пиано и китара..записах няколко песни,но все още много малко хора ме знаят,а и имам чувството,че няма да стана известна скоро. - казах. - Което ме подсеща. - започнах и се изправих,отидох до моята стая,взех си фотоапарата и се върнах при Никол. - Само една снимка,моля те,много искам да се снимам с теб... - погледнах я и `и се усмихнах.

Тя ми предложи да се снимаме.
-Ха,та аз обожавам да се снимам.Давай фотоапарата и да си направим снимки.-и двете се засмяхме и се снимахме.
-Завършила си преди 3-4 години значи си на....-направих замислена физиономия-22 години.-тя ми се усмихна в знак на съгласие.-Хей,може ли да ми дадеш запис от песните ти искам да чуя как пееш.-усмихнах се мило..

-Лизи недей да ревнуваш все ще намеря време за теб.-целунах я по челото и продължих-И дали сме спали,скъпа това не ти влиза в работата.-намигнах и леко и продължих.А когато влязох Ники и Тейлър се снимаха,охо бяха доста общителни та нали сега се бяха запознали.
-Я ги виж тези двечките,ние се мъчим и носим багаж,а те ми се снимат,а нас няма ли да снимате.-всички се засмяхме.
-Хей,Тейлър ела в кухнята.Вие двете почакайте тук..-усмихнах се леко и се скрих зад вратата на кухнята.Оставих тортата на плота,след което качих Тейлър на плота и започнах да я целувам,а тя само повтаряше да спа,че сестра ми щяла да дойде и да ни види.
-Хей спокойно ще правя с моето момиче каквото поискам-след което и двамата се засмяхме.Аз я оставих и тя слезе от плота и ми помогна да нарежем торта.

-Тези двамата не могат един без друг, а? - побутнаах леко Никс и й се засмях.След малко Тей и Дом влязоха в всекидневната и носеха парчета торта.Засмях се пак и взех всички чанти, които стояха на земята.Дадох половината на Тей, а другата половина на Дом.
-Тей, надявам се да ти станат, по разказите на Дом си те представях точна така. - усмихнах се и взех фотоапарата на Тей и отидох до нея да се снимаме..

Гост

За моя изненада Никол ми каза,че обича да се снима и дечките си направихме няколко снимки.След малкто Дом и Лизи дойдоха.Ние с дом отидохме в кухнята,да нарежем тортата,а той се възползва от момента да започне да ме целува.
-По - спокойно тигре и за това ще има време. - засмях се и двамата нарязахме тортата и отидохме във всекидневната.
С Лизи си направихме няколко снимки,след което Никол продължи да иска да чуе моя песен.
-Не,аз наистина не се справям много добре с пеенето,а и тук няма на какво да свиря,затова най - добре е да го отложим за друг път. - усмихнах `и се и се обърнах към Лизи. - Брат ти е страхотен,вие двете също... - засмях се и хапнах едно парченце от тортата.

-Ето виждаш ли Лизи поне има за какво да ме ревнуваш.-засмяхме се всички,а Лизи направи уж сърдита физиономия.-И разкажи как беше на Карибите,харесали ти?-усмихнах се и се обърнах към Лизи.
-И момичета радвам се за вас сигурен съм,че ще станете големи приятелки.И красавице ще си избереш на какво искаш да свириш ще ти го купим и няма да се измъкваш вече.-усмихнах се дяволито на Тейлър.-И сега с какво ще се забавляваме-засмях се аз.

Мразех когато прави така.Държи се като пълен кретен.
-Беше супер - теб те нямаше! - казах му със сърдит тон и станах от дивана.Тръгнах по стълбите към едната стая за гости в, която преспивах, когато оставах у Дом.След малко стигнах там и отворих вратата, но останах на място нищо от моите неща не беше там.Сигурно това беше новата стая на Тейлър.Почуствах как всичко в мен кипи.Обърнах се и тръгнах към всекидневната, за да си тръгна.В коридора видях Дом, но не се спрях и продължих.Вече стоях в средата на стаята и видях, че Тейлър се e разтроилa.
-Тей..-тя вдигнна глава и ме погледна.-..ти си страхотна, просто не го заслужаваш!...

Гост

Погледнах към Дом,а след това и към Лизи.Той се опита да се пошегува с нея,но така и не му се получи шегата,след което той дойде при мен и започна да ме целува.
-Дом...да не би да мислиш,че ще се целувам с теб,когато сестра ти е разсърдена,искам да отидеш и да поговориш с нея... - той започна да ме закача и да ми се лигава. - ДОМ!!! - изкрещях му и сведох глава,защото той отново започна да ми се лигави,а единственото,което успях да кажа е. - Махай се. - той тръгна нанякъде,а аз останах и започнах да премислям всичко което казах преди малко.По едно време дойде и Лизи,която каза,че съм страхотна и не го заслужавам.

Да,сестра ми си дойде и пак започна да прави своето.Отидох при Тейлър и започнах да я целувам и да й се лигавя.Но тя ме отблъсна.Аз се ядосах и изчезнах.Но преди това се обърнах към Лизи.
-Е,Лизи успя да ме скараш с единственото момиче,което съм искал толкова много.За първи път усетих,че мога да се доверя и да имам връзка,но ти дойде и развали всичко.Правиш го от малка.Всеки път се опитваш да се извиниш и после го правиш отново.-след което тръшнах вратата и се запътих към колата.Лизи изтича и ме попита защо съм махнал всичките и неща.-Лизи аз не съм ги махнал те са у вас не видя ли кашоните в гаража?-попитах я учуден след което се качих на колата и отпраших.
След малко получих SMS от Лизи:
"Обещавам ще се реванширам!",след което изключих телефона си.

Това, което направи беше черешката на тортата.Беше вярно-капризна съм, прекаленоо нахална и други куп недостатъци, но Дом се държеше ужастно.Имаше няколко стаи за гости, но точно в моята трябваше да се настани Тейлър.Обещах му, че ще оправя нещата и така и ще направя.
-Тей, искам да ти кажа, че той е такъв понякога си тръгва просто така.Знам, че този път азсъм виновна и съжелявам.Да си призная прекалено много ревновам от теб, затова се държа така.На 7 останах без родители и той беше единственото ми семейство и сега е.Когато се появи си мислех, че ще ме остави назаден план и нищо няма да е както преди.-седнах до нея и започнах да говоря, но говоренето ми се превърна в огромно жалване, затова спрях за момент.
-Сега сигурно е някоя писта и кара като бесен, ще се върне след няколко часа, може би пиян, а може би не.Незнам все пак може да се е променил за тези няколко месеца в които ме нямаше. - усмихнах й се.

Гост

Лизи започна да ми говори,а аз напълно изключих от всичко,което ми казваше.Може би беше невъзпитано,но в момента всичко,което исках да направя е да си събера нещата и да се махна от тази къща.Нямаше да мога да остана повече в нея.
Изправих се и отидох в стаята си.Събрах си всичко набързо и го набутах в един сак,звъннах на едно такси,след което го взех и слязох долу.
Момичетата ме гледаха странно.
-Не знам след колко време ще се върне той,но знам,че аз няма да се върна скоро. - казах им след което излязох и се качих в таксито,което бях поръчала.
Потеглих към нас без да се обръщам назад,защото знаех,че ще ме заболи,ако се обърна и видя Никол и Лизи.

Така и не разбрах,защо Лизи направи това.Тейлър и Дом едва се познаваха и тя до някъде беше виновна за това.Първо Дом изчезна,а сега и Тейлър.
-Хей,Лизи трябва малко да си мълчиш понякога.-усмихнах се мило.-Знам,че ме разбираш и се надявам да се оправят нещата, но дотогава по-добре да спреш всякаква връзка с Дом.За да може да ти прости,а и знаеш,че лесно се пали.Нека си тръгваме след 3-4 дена ще му звъннеш и ще поговорите.-усмихнах се леко,след което се върнах в къщата взех си работите и изчаках Лизи да вземе своите и да си тръгнем..

-Хей....Ники!Ти си ожастна приятелка нали знаеш! - казах й го съвсем мило и усмихнато.
-Мислех си, че ме познаваш и, че поне ти ще ме разбереш!Не....никога!Всеки път аз съм излишната и ненужната!Винаги съм ви пречела, радвайте се вече се отървахте от мен!Брат ми ми обърна гръб е сега ти също!Не ми звънете и дори не смейте да ме търсите! - казах й го и с всяка дума започавх да викам все повече и повече.Сълзи се стичаха по лицето ми и неспираха.Взех ключовете на колата си и отворих барчето за една бутилка уиски.Размислих и взех две, след което се запътих към вратата..Знаеш, че ще се върна да видя Дом и за щах да му кажа всичко което мислех..

-Хей..Лизи спри казвам ти го защото съм ти приятелка.Ти си тази заради която съм тук и не се сърди.Така и така си взела 2 бутилки уиски да идем да се напием и да забравим всичко.Даже ще си споделяме тайни.-засмях се леко,а тя само се усмихна-Лизи знаеш,че винаги ще си моето слънце,недей да се сърдиш.Тук съм и заедно ще изживеем това.Нека идем у вас и да се забавлявам както ние си знаем.А утре ще решим какво ще правим.-смигнах и леко и се запътихме към колата.

Наистина се радвах, че направи това.
-Е, нека да започнем!- отворих едната бутилка и започнах да пия от нея, изпих 1/3 от съдържанието й. -Ммм....аз ще карам!-запотворих бутилката и й я подадох заедно с другата.Излязохме от къящата и се запътихе към колата.Влязохме вътре и аз натиснах газта...

» Къщата на Изабела
» Къщата на Джейсън
» Къщата на Никол Мъри