Gossip Girl RPG

Gossip girl here.. Your one and only source into the scandalous lives of manhattan's elite.. And who am i? That's a secret i'll never tell.. You know you love me.. X.O.X.O
 
ИндексPortalКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Времето
През тази седмица времето ще е предимно слънчево, като само на места в следобедните часове може да има променлива облачност с краткотрайни превалявания. Температурите ще бъдат между 18 и 22 градуса.
Gossip Girl’s blog
Вижте новата клюка на "Клюкарката"
Latest topics
» Only mine <3
Пон Май 16, 2016 1:47 pm by Катрин ♥

» Стая № 217
Сря Сеп 14, 2011 3:16 pm by Lucas Scott

» Младоженския апартамнет
Сря Сеп 14, 2011 3:03 pm by Haley James Scott

» Ресторантът за сватбата
Пет Авг 26, 2011 9:27 pm by Сия Милано

» Размяна на банери
Вто Авг 23, 2011 7:24 am by Нина Кейн

» ♥..You’ve got every right.. To a beautiful life..♥
Пет Авг 19, 2011 5:41 pm by Dean Winchester

» Къщата на Дийн
Пет Авг 19, 2011 5:40 pm by Dean Winchester

» Анджелика Стивънс
Пет Авг 19, 2011 9:05 am by Анджелика Стивънс

»  Въпроси
Пет Авг 19, 2011 8:15 am by Елизабет Торето

Музика

MusicPlaylist
Music Playlist at MixPod.com
Top posters
Сия Милано
 
Haley James Scott
 
James Collins
 
Lucas Scott
 
Blair Woldorf
 
Nathan Scott
 
Катрин ♥
 
Dean Winchester
 
Вероника Мейсън
 
Jamie Lucas Scott
 
Часовник

Share | 
 

 Принудена - Forced

Go down 
АвторСъобщение
Natalie Sky
Upper East Sider
Upper East Sider
avatar

Брой мнения : 165
Reputation : 0
Join date : 26.01.2011

Character sheet
Име Име: Натали Скай
Връзка Връзка: every boy that i want
Години Години: 19

ПисанеЗаглавие: Принудена - Forced   Нед Яну 30, 2011 5:19 am

Е това е моето...да го наречем разказче...или нещо от сорта. Надявам се да ви хареса и да го коментирате в Тази (Цък) тема...





Епилог:

Гласът му бе леден, а аз бях изплашена до смърт,
но въпреки всичко бях и малко щастлива,
че успях да го зърна.
Въпреки "Армията" срещу нас бях щастлива, че
успях да го видя и да задържа погледа си върху него.
Той бе пред мен, бе пред очите ми и за миг ми се стори,
че усетих диханието му.


....

Първа глава:

Отново трябваше да се връщам на работа в тъпият клуб, но въобще не исках да стана от леглото. Предвид това, че Джей бе там въобще нямах намерение да ставам. Но пък за съжаление знаех какво ще последва ако закъснея още веднъж. Още виждах синините, от предишното ми закъснение, в огледалото всеки път щом се погледнех.
Може би този път последствията щяха да са пагубни и Джей щеше да ме намери в някоя болница, където щях да лежа на някое билнично легло и цялата да съм в рани.
Да шефът ми беше едно строго, мръсно копеле, но бях принудена да го търпя.
Все пак станах от кревата и се запътих към банята. Пуснах водата на мивката веднага щом влезнах.
Гледах как горещата вода течеше, а звукът беше доста приятен. От мивката се издигаше пара, която замъгли огледалото.
Измих лицето и зъбите си, а след това и ръцето до лактите и косата. Накрая реших просто да се предам и застанах под душа във ваната, за да се изкъпя.
Горещата вода капеща върху ми бе доста приятна и чувството, че съм вече чиста беше още по - приятно. След като вече бях напълно чиста, спрях душа и взех една хавлия, която увих около тялото си и я стиснах с мишници, така че да не падне.
Облякох се на бързо, след което се гримирах с тежък черен грим.
- Чао Джей! Аз тръгвам, ще се видим по - късно. - казах му и го целунах по челото. Още бе много сънен и не направи никакво усилие да ме спре, а определено искаше. В моята ситуация бе трудно, все пак всички тези глупости около работата ми. Знам просто, че не му беше приятно. Никак даже. На кой му е приятно да гледа гаджето си посинено и почти всеки ден да докарва нови синини.
На няколко пъти се бе опитал да спре Фил - шефът ми. Но без особено голям успех. Винаги го прибирах или от полицейското управление или от болницата.
Излязнах от блока и потърсих мерцедеса с поглед. Мразех я тази кола, но имах ли избор, все пак ме караше до работата ми и почти винаги бях там на време, което бе в мой плюс. След като зърнах колата натиснах дясното копче на дистанционното и тя се отключи. Всезнах вътре и седнах удобно на предната седалка, а на лицето ми се изписа притеснение щом видях часа на радиото. Напъхах ключа в стартера и потеглих. Колата се изтреля по така познатите улици и след около петнасетина минути вече бях пред малката сграда на 5 етажа, на чийто вход пишеше с големи черни букви "Момичетата на Фил", а под големият надпис имаше и по - малък който гласеше "Дяволските момичета в ангелските тела". Въздъхнах при вида на познатата сграда.
Паркирах колата на паркинга до сградата и влезнах през входната врата, където ме лъхна така познатият мирис на цигари, трева, алкохол и кръв. Трябваше да свикна, че повечето клиенти тук са вампири, но беше...гадно дори и да си го помисля. Бях свидетел на едно убийство на човек, причинено от вампир. Бях безпомощна и виковете ми не я върнаха, само дето след това си изядох боят от Фил задето съм притеснявала клиентите.
Слезнах по стълбите към долният етаж и влезнах в таза познатата стая с вече олюпената златиста звезда. При влизането станах свидетел на поредната сцена в която Фил удари най - добрата ми приятелка. Емили бе паднала на земята и гримът й се беше стркъл по бузите, заради сълзите й. Фил я ритна докато тя още бе на земята, а ритникът бе вссе едно рита някое улично куче.
- Ти! - тялото ми изтръпна щом извърна поглед към мен. - Радвам се, че идваш на време. Ти си моята любимка, моята гордост! - промълви той накрая и ме прегърна. Миришеше на алкохол и миризмата му не ми понасяше доста добре.
След миг изхвърча от стаята и аз веднага паднах на пода до Емили.
- ДОбре ли си? - попитах я след като я прегърнах.
- Не! Не съм добре. А и от кога му стана любимка!?
- Аз..не знам. Дори не съм сигурна какво беше всичко това преди малко. - бях напълно откровена, но в очите на Ем се изписа завист.
- Знаеш ли...не ми говори. Благодарение на мен получи тази работа. АКо не бях аз нямаше да имаш жилище, кола и щеше да си на улицата. - каза тя през сълзи.
- Ем права си, но... - опитах се да й обясня, но без особен успех, защото ме прекъсна.
- Но какво. Но ... ми крадеш работата. Но... крадеш Фил.
- ЗНАЕШ ЛИ. АЗ ВЪОБЩЕ НЕ ИСКАМ ТАЗИ РАБОТА, ПРИНУДЕНА СЪМ ДА Я РАБОТЯ И ТИ ДОБРЕ ЗНАЕШ, ЧЕ НЕ МОЖЕМ ДА ИЗБЯГАМЕ- креснах на края и се преоблекох, след което оправих грима си и напуснах стаята, като треснах вратата зад гърба си...

To be continued...
Върнете се в началото Go down
 
Принудена - Forced
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Gossip Girl RPG :: FanFictions-
Идете на: