Ресторантът на първият етаж

Готическо парти не ми звучеше добре,но все пак имах нужда да се разходя.Преди два дена се върнах от заснемането на нов филм и мислех,че ще е добре да си почина,но вместо това започнах да се побърквам.Вместо да загубя разсъдъкът си реших да изпия по едно уиски на купона и да видя някои от старите си познати.Облякох костюмът който Мия беше купила преди да се разделим и тръгнах към хотела.Когато пристигнах там всички изглеждаха добре.Взех си чаша уиски,веднага се намериха хора които да ме заговорят.

Haley James написа:: Той ме притегли към себе си, а аз се притиснах близо до него. Чувствах се сякаш близостта ни не е достатъчна, сякаш бяхме разделени с години, а не няколко дни и сега искахме да наваксаме. Продължихме целувката още известно време, но накрая трябваше да се разделим за да си поемем дъх. Огледах се набързо Джейми все още беше със връстниците си и изглежда се забавляваше, което наистина ме успокои след което отново погледнах Нейт
- Хмм казах ли ти, че изглеждаш страхотно? - попитах небрежно и леко се усмихнах.

- Не ме карай да се изчервявам. - премигах с мигли и се усмихнах засрамено, след което се засмях.
- Същото важи и за теб...Но като добавим изключително секси..- прошепнах с дяволит тон този път се наведох към шията й, оставяйки няколко целувки, а ръката ми продължаваше да си стои на кръста й. Отдръпнах се от нея, давайки й пространство да диша и отпих отново от чашата си с невинна усмивка.
- Е, имаш цяло лято на разположение. Какво мислиш да правиш?- попитах, надявайки се плановете й да включват и мен.

Хмм лято, изглеждаше толкова много време, а същевременно и толкова малко
- Ами първо трябва да се явя на изпитите за университета, може би да си намеря работа, но най - вече искам да дам на Джейми истинско и прекрасно лято което да помни винаги. Искам да му дам всичко което е загубил, всички моменти които децата на неговата възраст са имали, а той е пропуснал - казах с усмивка заглеждайки се в малкия. Искаше ми се Нейт да направи всичко с това с мен искаше ми се да дадем на Джейми истински дом, но не можех да искам това от него, беше твърде егоистично от моя страна.
- Ами ти, какви са твоите планове? Избра ли си колеж? - попитах с усмивка отклонявайки поглед за пореден път.

Тя описа едно страхотно лято, а аз нямах и съмнение, че ще бъде такова. От утре започва всичко.
- Със сигурност ще го има, особено с майка като теб. А и аз ще съм наоколо да помагам. - намигнах й, прегръщайки я през раменете. Заговорихме за университет и тя ме попита дали съм си избрал някой.
- Да...всъщност вече подадох документите си за Дюк. Чакам отговор. Ами ти, към кое се насочи? - попитах с усмивка.

Усмихнах се широко когато той каза, че ще е наоколо за да помага. Едно беше аз да го моля и съвсем друго сам да го направи, така можех да бъда сигурна, че не го прави насила.
- Станфорд, но ме би ще е Джулиард иска ми се да се посветя на музиката - казах свивайки рамене. Никога преди не се бях замисляла да се оставя на музиката си винаги мислех за нещо по - стабилно някак по - отговорно, но напоследък започвах да мисля за нещата които ни правят щастливи, а музиката определено беше това за мен.

- Просто не бъди кретен, не искам да се преструваш на нищо, заради мен. - отвърнах на Крис и влязохме във залата. От прическата ми нямаше и следа...косата ми бе мокра, но поне грима стоеше, така че не приличах съвсем на зомби, въпреки, че щях да се вписвам. Поогледах се, докато не намерих Нейтън и за щастие с Хейли се бяха прегърнали. Значи пак са се събрали. Много се радвах за тях! Тръгнах бързо и когато отидох до тях ги прегърнах.
- Здравейтеее. - поздравих лъчезарно и огледах Хейли. - Уникален костюм! - отбелязах кимайки и погледнах към Нейт.
- Знаех си, че ще ти отива...И следващият път не ме критикувай, а ме слушай. - предупредих го, а той се засмя.
- Но къде е Джейми, искам да го видя като мини Дракула..- попитах и го потърсих с поглед.

- Сигурен съм, че ще те приемат. Музиката е твоят живот и това решение е най- правилното. - отвърнах с усмивка и я целунах по косата, когато до нас пристигна Брук, а след нея и някакъв русокоско.
- Здравей, госпожице дявол. - засмях се и също я прегърнах с една ръка, без да мърдам другата от Хейлс. Тя ми се скара следващият път да не я критикувам, а аз свих рамене невинно.
- Съжалявам, ще си държа устата заключена, обещавам. - казах с ангелска усмивка и тя се засмя. Попита къде е Джейми, а аз кимнах в негова посока.
- Нали не мислиш, че ще скучае..- засмях се отново..Все пак той беше дете..

Нейт каза, че музиката е моя живот, а аз поклатих глава
- Истината е, че от няколко месеца насам музиката отиде назад в класацията за номер едно - казах усмихвайки се леко. Обичах музиката и винаги щях да я обичам, но в живота ми се появи нещо много по - важно за мен от нея, всъщност две неща Нейтън и Джейми, но преди да съм могла да кажа каквото и да е било друго се появи Брук прегръщайки ни
- Хей - поздравих аз с усмивка
- Мерси и твоя е невероятен и Брук безкрайно много благодаря за костюма на малкия мисля, че скоро няма да го съблече - казах засмивайки се и погледнах към него.
- А колкото до забавленията мисля, че след малко ще е по - добре да го прибирам - казах поглеждайки часовника над вратата който показваше, че минава два след полунощ/

- Благодаряя... И аз като Джейми не мисля да я свалям скоро. - отвърнах, когато Хейли каза, че харесва роклята ми, и се засмях. Усетих се, че не съм запознала Крис със тях, така че се май беше време да го направя.
- Между другото Крис, това са Нейтън и Хейли...- усмихнах се - Нейли...това е Крис. - засмях се, когато в главата ми хрумна това име. Перфектно име за тях двамата. Бяха толкова влюбени и сладки...същински модел за подръжание.
- И между другото Хейлс, винаги можеш да ползваш някоя от стаите горе. Ще го сложиш да кажем на етажа над нас и по някое време ще наминаваш да го видиш, той не е толкова малък, а и така ще можеш да изкараш вечерта пълноценно. - Намигнах й и погледнах към Нейт, след което отново към нея.

Начинът по който Брук говореше и се смееше на всичко ми подсказа, че май беше прекалила с алкохола
- Ммм Брук добре ли си? Искаш ли кафе? - попитах повдигайки вежди разтревожено. Тя предложи да оставя малкия в някоя от стаите в хотела, а намека ѝ беше да прекарам нощта с Нейтън.
- Предпочитам да го заведа в неговото си легло - казах усмихвайки се леко свенливо. Разбира се, нищо не пречеше Нейт да ни придружи така или иначе аз останах без кола след като Люк се изпари и може би това щеше да стане, но още имаше време, нощта още не беше свършила...

Тя ме попита дали съм добре и аз разбрах, че малко съм прекалила.
- Добре, извинявай. - отвърнах с ангелска усмивка. - Но не мисля да изтрезнявам за сега...Като започнат да си тръгват всички тогава...Все пак това е завършването ни. Кога ще ми се падне такава възможност, ако не сега? - попитах и свих рамене.
- Добре, както кажеш. Просто искам всички да се забавляват...нали за това е купон. - отвърнах и настроението ми помръкна... Не беше заради тях, просто неканени глупави мисли..
- Мисля, че имам нужда от още пиене...- казах, поглеждайки надолу и ги заобиколих, стигайки до масата с алкохола. Сипах си портокалов сок и му добавих солидно количество водка и се опрях на масата, обръщайки се към хората.

Изведнъж настроението на Брук се промени, каза, че има нужда от питие и отиде да си налее
- Извинете ме - казах усмихвайки се на Нейт и другото момче май Крис му беше името и отидох при Брук
- Какво става Брук? Не ми казвай, че всичко е само заради завършването има и нещо друго нали? - попитах усмихвайки се леко. Нещо ми подсказваше, че зад целия този алкохол и лудо държание на Брук стоеше един висок русокоско със сини очи и това не беше Крис ....

След няколко минути Хейлс дойде при мен. Погледнах я и свих рамене.
- Да вървя по дяволите, ако знам...Просто от началото на вечерта настроението ми е скапано и колкото и да се опитвам да се разсея винаги се връщам в начална позиция. - обясних и погледнах напред отново, повдигайки чашата.
- Знаеш ли, че Пейтън е тук... И 5 минути след като се видяхме тръгна нанякъде. - попитах любопитно. Не сметнах за важно да пояснявам къде и с кого е, така че просто въздъхнах леко и кимнах.
- Идва лятото...след лятото есента, а есента значи колеж...Всичко тук ще свърши..- казах замислено.

И ето го проблема Лукас беше с Пи, колко предвидимо
- Знаеш, че това е просто поредната забивка за една нощ. Между тях никога не би имало нещо друго, а и мислех, че сте приятели с преференции. - казах замислено, спомням си, че Люк го беше казал макара, че никак да не му се нравеше, но това бяха правилата на Брук и той играеше по тях.
- Ще свърши за да започне наново, единствената разлика е годините които имаме зад гърба си - отвърнах на коментара ѝ, че всичко това свършва.

- Не е в това проблема. - отвърнах, извъртайки поглед. Тя гледаше на проблема по начин, по който дори не си бях помисляла, и беше грешен...Поне така си мислех.
- А в какво тогава? - попита тя.
- Не знам, но не е в това. - промърморих, втренчена в чашата си.
- Сигурна ли си? - отново се обади тя, а аз се обърнах към нея.
- Пейтън ме пренебрегна заради него. Ако някой, който ми е бил като сестра повече от осем години изчезне за цяла година и след като се върне за него да знача толкова малко, какво остава за другите...Съвсем нищо. И не мога да съм влюбена в никой, камо ли в Люк, така че не ме изкарвай в такова положение. - казах всичко на един дъх и надигнах чашата, изпивайки я наведнъж, след което сведох поглед надолу.
- Съжалявам - промърморих, въздъхвайки.
- И аз не знам какво става вече. Просто разсейванията не вършат работа... и не знам какво да правя. - казах накрая и свих рамене. В какво, по дяволите се забърках.

Брук много усилено се опитваше да опровергае това което си мислех, не се получи особено добре. Накрая тя се предаде и си призна, че не знае какво става с нея.
- Разсейването не е опция Брук, бягството също. Просто бъди честна със себе си, не зная може би е време да говорите открито с Люк. Той не е толкова лош колкото се прави - казах с лека усмивка
- Виж мен, Нейт е много по - лош от Люк или поне беше, а сега виж колко много се промени - казах прегръщайки я леко през раменете.

- Виж ... никоя връзка не завършва добре. В никакъв случаи. Така че отбягвайки тази част на мен ми е много по- добре, защото си спестявам излишни тревоги. Виж майка ми и баща ми - разведени са. Майката и бащата на Нейт се карат постоянно...Вие с Нейт ще се разделите есента, защото ще ходите в различни колежи. Пейтън и Джаред също се разделиха, а щяха да се женят... Разбираш ли какво имам предвид? - хвърлих й един поглед и отново напълних чашата си.
- Обичам да гледам щастливи двойки, но не и да участвам в нещо такова, защото краят винаги е трагичен. - повдигнах рамене.

Усмихнах се леко
- Не винаги трябва да завърши така. Виж моите родители, те са щастливи и влюбени макар и след толкова много години. Купиха си каравана и обикалят страната, волни и безгрижни наслаждавайки се на живота си заедно. И да може би с Нейт ще се разделим, но никой няма да може да отнеме от нас спомените за това което сме имали и сме преживели. Никой не може да знае какво му е писано Брук и това определено няма да ти помогне - казах вземайки чашата от ръката ѝ.

- Не си струва заради няколко момента. Твоите родители са едни на милион.. - засмях се леко и отпих от чашата си, но тя ми я взе.
- Хей, моля те. Не бъди лоша и ми върни чашата. - оплаках се тъжно. Тя не ми я върна и аз въздъхнах тежко, след което се огледах. Ей боже..така като се мърдах бързо света се въртеше на доста висока скорост.
- Отивам за още, щом не ми даваш... - казах сърдито и тръгнах, но май не стигнах до бара. След втората крачка не си чувствах краката...и от там нататък вечерта ми се губи..

Брук недоволно тръгна за още алкохол, но не стигна много далеч, притичах и я хванах точно преди да се срути на земята
- Нейт! - извиках, да си призная Брук си беше доста тежичка когато се отпусне. Нейт я взех на ръце,
- Да я заведем у нас - казах обръщайки се да повикам Джейми. Четиримата излязохме от ресторанта качихме се в колата на Нейт и потеглихме към моята къща.

» Кафенето на третият етаж
» Ресторантът
» Ресторантът